No subject

Напоследък, отново изоставих този блог и честно да си призная - струва ми се, че идеята за окончателното му "затриване" придобива все по-реални измерения. "Нямам време" - ето ти едно стандартно оправдание. "Нямам желание" - ето ти друго такова. "Няма смисъл" - ха, това като че ли не е чак толкова стандартно. Или пък е?
Мислех да пиша за "Праведно убийство", филмът, който остави една идиотска усмивка на лицето ми, часове след като бях излязъл от кино салона. "Не ми остана време".
Мислех да пиша за едно друго убийство - бесрамно, отвратително, покъртващо... Честно казано - "нямам желание". Историята е толкова гнусна, че обезсмисля всякакви коментари. Искам просто да кажа следното: Честит 8-ми декември, скъпи студенти! Да сте живи и здрави! Вие сте "елита на нацията" и всички се гордеем с Вас!
Мислех да пиша за "убийството на морала". Но "няма смисъл". За мъртвите - или добро, или нищо. А аз предпочитам да мълча.
Затова, не ти остава нищо друго, освен да се задоволиш с тази кратка статийка и да се надяваш (евентуално), че няма да е последна. Аз лично, не мога да обещая подобно нещо.

Весели празници!