Измина малко повече от месец, откакто Blizzard анонсираха Diablo 3. Светът, или поне този на гейминга, се разтресе като след земетресение от порядъка на 7,5 по Рихтер. А сега де! Сякаш никой не бе очаквал, че „златната компания” работи именно по този проект. Макар че си мислех, че дори и на бебетата вече е ясно – Blizzard си имат три франчайза и ще ни ги пробутват то техния си, строго определен график. Разбира се в това няма нищо чак толкова лошо, ако и да не страдат от излишна оригиналност, Близ поне си изпипват нещата. Друг е въпросът, че не винаги това е твоят тип игра.
Честно казано, след въпросния анонс нищо кой знае какво не се промени в моята лична геймърска вселена. Нищо в мене не трепна, в главата ми не зазвучаха мелодичните китарни рифове, които всички помним от престоя си в Тристам, а Господарят на ужаса (Диабло, ако се питаш) нещо отказа да навести кошмарите ми. Е, разбира се, изгледах филмчетата, поцъках из претъпкания с флаш сайт на играта и толкова. Поредното Дебило, само че в 3D – ей така си помислих.
Всъщност никога не съм отричал, че адски много харесвам Diablo. Спуквах се да играя навремето, макар и геймплей-ът му да беше по плосък и от предницата на Кийра Найтли. Но атмосферата, сетингът, цялостния lore на света и онзи гарван от интрото... Беше смазващо.
Diablo 2 го играх няколко дни и го зарязах. Атмосферата се беше изгубила. Мащабът беше убил индивидуалността. Гадните, постоянно риспоунващи се монстъри бяха унищожили предизвикателството. Затова именно и настоящият анонс на третата част не събуди нищо у мен. Диабло 2 беше убило съпричастността ми към франчайза. И това бе до момента, в който не разбрах името на един от хората, стоящи зад този проект – представям ви lead word designer-a на Diablo 3, Леонард Боярски.
Накратко за незапознатите – господин Боярски е пряко отговорен за създаването на такива икони в жанра на хардкор RPG-тата, като Fallout, Arcanum, Temple of Elemental Evil и Vampire The Masquerade: Bloodlines. Неговото име наложи тази статия да бъде малко по-различна. От обявяването на играта измина достатъчно време и, който иска да се запознае с фактологията около нея би могъл да го стори сравнително лесно. Аз мисля да дам думата на Леонард – на тези редове ще можете да прочетете какви са неговите виждания за играта и посоката, по която тя трябва да поеме.
„Не съм бил някакъв отявлен фен на Диабло” – започва в едно от интервютата си господин Боярски. – „Играех игрите, харесвах ги, но съм свикнал да очаквам по-дълбока история, когато играя.”
Ние също, мисля да добавя аз. За щастие великият дизайнер има достатъчно идеи, които биха могли да помогнат в тази насока. На първо място Боярски подчертава, че като background и lore, светът на Диабло е развит достатъчно добре. Тънкият момент е в представянето на историята. Като за начало, изглежда идва краят на отегчителните монолози. Куестовете и информацията за тях ще бъде предавана чрез разговори между героя и NPC-то. И макар Леонард да твърди, че диалоговите опции няма да бъдат предоставяни на играча, един такъв подход би раздвижил неимоверно много представянето на историята и ще засили чувството за интеракция с персонажите.
Другият подход, който Боярски и екипът му смятат да изпозват, за да предоставят допълнителен background за историята и персонажите, са произволните скриптирани събития. Това са събития, които могат да се случат или не в хода на играта и които онагледяват характера на даден персонаж. Леонард описва случка, в която тръгвате по следа от трупове и след известно време стигате до огромна камара от тела, на върха на която стои войн и просто медитира. „Веднага научаваме много за този персонаж” – добавя той. Ами така е – съгласявам се и аз.
Господин Боярски твърди, че различните класове ще виждат историята от различни ъгли, тъй като ще разполагат със свои собствени убеждения, традиции, мотиви... Амбициозна цел, с която се надявам екипът на Близард да се справи. Но освен основната сюжетна линия, историята ще се развива и в много други планове. „Самият свят е история” – споделя Боярски.
Типично за всяка игра на Близард, Диабло 3 също ще бъде ориентирана към мултиплеъра – в случая към кооперативния такъв. По думите на Леонард, обаче това няма да повлияе негативно на самостоятелната игра. Нещо повече – целта на екипа е да се получи уникално преживяване, комбиниращо най-доброто от двата режима. Мултиплейърна история?
„Това е едно сингълплейър преживяване, което можете да споделите с приятелите си. Ще има специални куестове достъпни единствено за съответен клас, но вашите приятели все пак ще могат да спечелят опит, като ви помагат да ги изпълните. Искахме точно такова сингълплейър изживяване – онова, което е душата на старите paper-based RPG-та, в които стоите с група приятели около една маса и хвърляте зарчета.”
Ще завърша това превю с още един цитат на господин Боярски:
„Моето мнение е, че историята на една игра трябва да е неочаквана. Ако е твърде предвидима от самото начало, играчът няма друг стимул за игра от това да срещне поредния бос (и поредното парче броня, например – бел. авт.). Аз искам играчите да играят, за да видят какво става нататък.”
Не ми остава нищо друго освен да пожелая успех на тази амбициозна идея. Защото това е играта, която всички искаме. И ако ни я дадат такава, каквато е описана на тези редове, отново ще амортизираме мишки във френетичния клик-фест, наречен Diablo!
Няма коментари:
Публикуване на коментар