Роден, за да бяга

И така Олимпиадата взе та свърши. Хиляди приказки се изписаха, изприказваха и така нататък. Сериозно, имам чувството, че само аз нищо не съм коментирал! Но понеже съм отявлен графоман и, най-много от всичко, обичам да слушам собствения си глас :), смятам ей сега да поправя този пропуск.
Тънката особеност обаче е, че асочеността на този блог е малко по-различна. Затова реших да не коментирам в детайли случилото се на Игрите, а по-скоро да акцентирам върху най-значимото, поне според мен.
На пръв поглед това е доста трудна задача. Все пак много неща се случиха на тази Олимпиада – и най-смелите представи дяха надминати, куп рекорди беха прегазени. Разбрахме че Майкъл Фелпс не е човек, ами някакъв марсиянец, за когото физичните закони са просто досадно звучащо словосъчетание (поне с такова впечатление можете да останете, слушайки "Коментара на Василена"!). Е, противно на всякаква логика, на мен ми бе повече от лесно да посоча моя личен фаворит. За мен героят може да бъде само един:
Юсеин Болт
Странно нещо – след игрите, повечето мои приятели, колеги и въобще всякакви други познати отговаряха по един и същи начин, когато ги питах какво мислят за Светкавицата – ми допингът много е напреднал, ала бала. Сякаш това въобще има някакво значение! Не, говоря напълно сериозно. Болт може и да е назобан като животно, може и да не е. Не ми пука. Защо ли? Простичко е – тук нещата не опират само до допинг. Така или иначе всички взимат, хващат се само неудобните. По-важното е друго – този човек има адски много талант. Той е роден спринтьор и това му личи от главата до петите! Походка, осанка, стойка, държание – арогантност ако щете. Ето такъв трябва да е един спринтьор. Такъв беше и Майкъл Джонсън. И Бен Джонсън преди това. Доновън Бейли, Джъстин Гатлин (дам, същият дето изгоря за допинг :)). Не знам за вас, но на мен до гуша ми е дошло и, просто вече не искам да гледам невзрачни джуджета като Тайсън Гей или Морис Грийн. Те просто нямат харизмата, която да ги направи велики. За разлика от Болт.
Талантът е това, което го разделя от другите. Не можеш да спечелиш с такова превъзходство на сто метра ( той спокойно можеше на спре на финала, да се снима със знамето на Ямайка в ръце, да раздаде няколко автографа на феновете и пак щеше да пресече първи) и затова да е виновен само допингът. На двеста метра преднината му пред другите беше още по-впечатляваща. Откровено си мисля, че ако успее да се опази от контузии, Болт ще бъде човекът с най-много слизания под десет секунди в най-късия спринт.
Един от ръководителите на IAAF каза, по време на игрите, че Болт е именно онази звезда, която атлетиката е чакала толкова дълго. Напълно съм съгласен. И именно заради това смятам, че случилото се на Птичето гнездо е много по-значимо от всички останали уникални постижения, записани на игрите. Защото в атлетиката (ако само за момент забравим за любимото математическо равенство на Елена Исинбаева – 1 см = 100000$), а особено в спринта, рекордите не падат току така. Затова и трите златни медала с три световни рекорда на Светкавицата са ми по-важни дори и от тези на марсиянското чудо (при все, че и той е велик). Колкото до допинга – дали, ако махнем Болт, всичко в атлетиката ще стане чисто като сълза? Ха – дълбоко се съмнявам.