Terminator: The Sarah Connor Chronicles - Samson and Delilah

Първият сезон на шоуто беше една от най-приятните изненади на телевизионния фронт. Изключително добре написано, с блестящи актьорски изпълнения (Камерън, Камерън!!), стабилен екшън и няколко култови заигравки с великата терминаторска поредица. А страхотният финал на първи сезон беше просто още една солидна предпоставка да чакам с нетърпение продължението. Затова накратко - за старта на Terminator: The Sarah Connor Chronicles сезон 2.
Началото на епизода продължава директно оттам, откъдето свърши и първи сезон - взривяването на джипа, с Камерън вътре. Подходът, използван за представянето на събитията обаче, е доста неочакван - на фона на песен (кавър на "Samson and Delilah", в изпълнение на новото попълнение в каста - Шърли Менсън от Гарбидж), с доста солидно използване на каданс. Страхотен замисъл, макар че от изпълнението има какво още да се желае.
Актьорската игра също е на обичайното високо ниво. Самър Глау очевидно се чувства адски комфортно в кожата на персонажа си и открадва шоуто всеки път, когато е на екран. Лина Хейди си е все същата Сара - вечно мрънкаща и загрижена за Джон (но пък го прави добре, а и е прекрасна милата). Най-голямата промяна обаче, идва именно от младия Конър, който в рамките на този епизод претърпява страхотно развитие и започва да се оформя като героичния образ, отреден му в бъдещето. Браво! Точно това съзряване чакахме!
Другите (за Дерек, Чарли и агент Елис става въпрос, ако се чудите) за момента просто се мяткат по екрана, но това ще се промени за вбъдеще. Шърли Менсън засега стои някак си не на място, но това е повече от нормално, имайки предвид, че основните герои са много добре познати от първи сезон. Ще и трябва малко време, за да влезе в ритъма на шоуто и да се утвърди като пълноправен главен герой.
Ако този първи епизод има някакви проблеми, те произтичат от това, че сценаристите не са навлезли в оптимален ритъм. Поне такова впечатление създава този първи епизод. Някои неща са много стабилно подхванати (като споменатото съзряване на Джон например), но други просто не сработват. Темпото е непостоянно, екшънът е средна хубост, има и някои доста необясними моменти. Ето напрмер - появяването на "лошата Камерън" е изключително добре обосновано сюжетно, дори още от първисезон ако щете. Обаче връщането на "добрата Камерън" как точно се случи не е много ясно, освен ако не приемем, че Джон я е поправил с подръчни инструменти (а това изглежда нелепо, ако си спомним колко се бъхтиха наш`те да хакнат чипа на Вик от първи сезон).
Но всички тези слабости се преглътват лесно. Все пак първи епизод - обичайно е засериалите да навлизат бавно в нов сезон. Като за начало получихме страхотно развитие на един от главните герои, нов персонаж, сериозна завръзка, а и връщането на култовия T-1000 на сцената. А сцената със "сандвича" е толкова умилително трогателна, че дори само заради нея си струва да гледате този първи епизод.
Оценка: 8.5/10